WOW Server | EVOWOW Official WOW Server Website
WOW Server

Новини Новини


Проблемът с Трал

Един от проблемите, който Близард има донякъде на своя радар, е раздразнението на играчите поради свръхизползването на Трал с текущата история на Cataclysm. Главният дизайнер на куестове, Дейв Косак написа пост в своя заблуден блог, в който той спомена за нарастващата сантименталност срещу някогашният и бъдещ Боен вожд на Ордата Дейв Косак: Официална реакция

В Близард чувстват, че са направили грешка да считат, че играчите на Алианса ще се наслаждават на новия „неутрален” Трал, защото той не е герой на Ордата, а на целия свят. Това е част от проблема, но Дейв Косак не разбира корена, причината за тази сантиманталност, произтичаща от отношението към други големи герои в играта, които уж привидно са се превърнали в неутрални герои, и как те биха могли да бъдат сравнени с това, което се случи с Трал. Това, обаче, е проблем, който заслужава свой отделен постинг.

Всъщност, голямата част от „засечките”, които имаме с Трал в настоящия експанжън, са свързани с факта, че Трал е изключително зле написан герой от края на Warcraft III до този момент. И изваждането на Трал в по-ярка светлина от всички предходни герои в Cataclysm доведе до изваждането и на всички негови слабости на показ.

Някои от тези слабости са случайни и се дължат на компромисите, които са направени към историята спрямо геймплея. Едно от най-неблагозвучните приключения, които имах, докато изучавах Ордата, беше когато преместих своя Undead Warlock в Оргримар да направя куестовете за Ragefire Chasm. Аз се впуснах в серия от куестовете, които показваха опитите на Трал да изкорени уорлоците от средата на града, и беше очевидно, че той беше назначил един от тези уорлоци да свърши тази задача. Независимо от факта, че откъм страна на историята уорлоците са почти изкоренени от оркската раса и като такива те са изгонени от Ордата, хората искаха да могат да играят  уорлоци, и си направиха такива герои. Тези недостатъци са шокиращи, но все пак представляват дребен проблем, един цирей на историята, който лесно може да бъде покрит под дискретно наметало, защото играчът не е нищо повече от един обикновен човек в историята на играта, при това не е някакъв наистина важен персонаж.

Но недостатъците вече много трудно могат да бъдат прикрити, когато те станат част от големи събития в историята. Трал не е представен като сложен герой. Той е вашият стандартен добър месия. Той е мъдър, способен, силен, харизматичен, честен, самоотвержен, състрадателен. Няма нищо лошо в това. Не всеки от водещите герои трябва да бъде морално двусмислен Макиавелиански интригант. Добре е да имаме един случаен персонаж, който просто да отразява Доброто момче. Проблемът настъпва, когато гореспоменатото Добро момче започне да върши нещо, което не му е присъщо на личността, и никой не му държи сметка за глупостите. В този момент ти като писател не просто подкопаваш героя, но подкопаваш и останалите герои, които изобщо не реагират, т.е. подкопаваш и цялата история. Ако лъвът Аслан се беше отказал от Едмънд в „Хрониките на Нарния”, „Лъвът, вещицата и дрешникът”, и нито един от семейство Певънзи не се беше противил срещу неговите действия, тогава по всяка вероятност К.С. Луис нямаше да се задържи на своето почетно място сред Пантеона на писателите. При К.С. Луис историята е добре разработена, защото Аслан представлява лъв, алегория на Исус Христос и той прави точно това, което един Исус Христос би направил.

Ето тук Трал не може да оправдае очакванията. Той е орк, алегория на Исус Христос, спасител на своя народ, може да ходи по вода и да се връща от мъртвите. Но той не се държи по начина, по който е описан според неговата фонова история и според характеристиките му. Ръководното влияние в основната история на Трал е времето, в което той е прекарал като роб и гладиатор в Дърнхолд. И когато той изпълнява своята съдба и създава една нова Орда, забранява ли робството, както би постъпил един справедлив владетел? Не, защото една от ръководните сили в историята на крал Вариан Рин е когато кралят е пленен и задържан като роб от Регар Ъртфюри, и е принуден да се бие сред гладиаторската арена на Дайър Маул. Еделас Блекмуър е бил един нетипичен човек, който работил далече от надзора на авторитетите, той е бил пияница и навъсен особняк, който е правил конспирации спрямо собствения си народ и никой от Алианса не се изказва ласкаво за него. Вероятно крал Рин е изпаднал в подобна ситуация? Вероятно Трал наистина е предприел стъпки да изкорени робството в Ордата, но коварната робска природа е надничала от тъмните ъгли, далеч от суровия му поглед? Това би било разтягане на локуми, но щеше да свърши работа при обясняването на историята. Но случва ли се нещо такова? Не. В комиксите на Близард Джейна принуждава Вариан да присъства на среща за мир в Терамор като част от опитите Алиансът да изгради мирни отношения с Ордата. Вариан взема със себе си Валеера, блъд елф, която успява да избяга заедно с него от робството, и принц Андуин. А пък Трал от своя страна довежда не само Гарош, който от хронологична перспектива се държи за пръв път като задник, но и Регар Ъртфюри, оркът, който е държал двама от делегатите на Алианса като роби срещу тяхната воля. Трал не просто толерира робството в Ордата, но той си мисли, че е добра идея да постави робовладелец като мъдър съветник по време на мирен процес! Нито един от другите герои не протестира колко лицемерна и глупава е тази постъпка, и все още хората се чудят защо Вариан мрази Трал! Просто поведението на Трал е напълно нетипично за герой с история като неговата и е напълно нетипично за останалите около него да не забелязват това. Да не би расите на Азерот да не са открили все още най-основното социално благоразумие?

Всичко това ни води към най-съществения проблем на Трал. Трал представлява историческа сингулярност. Черна дупка, която придърпва всичко около себе си по начин, по който най-основните закони на литературата не се подчиняват.

Най-ненадминатият недостатък в Cataclysm е историята от пач 4.2, която изобличава Фандрал Стагхелм като предател и дава началото на любовната история между Трал и Агра, кулминираща във възможността в бъдещите експанжъни да видим зелени или кафяви бебета. Стагхелм е един от най-добре обрисуваните и описвани герои в World of Warcraft. Той представлява кипяща съвкупност от комплекси, омраза и стари рани, които отказват да заздравеят. Той е бил някога един от най-добрите ученици на Малфюриън, и след като Малфюриън отиде да пътува в Изумрудения сън, Стагхелм беше този, който пое военните сили на нощните елфи срещу Киражите във Войната на подвижните пясъци. Силите на Стария Бог Ктхун се изляха в Силитус и нощните елфи съвсем сами стояха срещу тях. Фандрал поведе армия в брутална война сред пустините на Танарис и Силитус. Това е конфликтът, който повече от всеки друг определя личността на Стагхелм. Неговият собствен син, Валстаан, воюваше заедно с него в суровия конфликт. Стагхелм разпозна опасността, която представляваха Киражите – опасност не само за нощните елфи, но и за Азерот. Така той потърси драконите да му помогнат в опита да държи Киражите под контрол. Но драконите се въздържаха от влизането в конфликта докато Киражите не достигнаха до Пукнатините на Времето. По време на една битка още преди драконите да влезнат във войната, Валстаан бе пленен от могъщ генерал на Киражите. Пред очите на Фандрал, единственият му син е разкъсан на две половини и оставен да умре в изгарящите пустинни пясъци.

Един от първите публикувани разкази, и по мое мнение един от най-добрите до този момент, бе този, който Близард създаде по време на подготовката за АнКираж рейда и отварянето на вратите на Ан Кираж. Той илюстрира истинската стойност на данъка, който войната изиска от Фандрал:

Фандрал погледна надолу, лицето му свито от презрение. „Не искам да имам нищо общо със Силитус, с Киражите, и най-вече с някакви проклети дракони!” С тези думи Фандрал завъртя омагьосания обект в магическите врати – където той се пръсна в дъжд от отломки – и продължи настрани.

„Ще разрушиш ли връзките си с нас в името на гордостта?”, попита драконът.

Фандрал се обърна. „Душата на моя син няма да намери успокоение в тази тъпа победа, драконе. Аз ще си го върна отново. Въпреки, че такова нещо отнема столетия, аз ще си възвърна сина обратно!” Тогава Фандрал закрачи край Широмар...

...който можеше да го види в ума си дори сега, като че ли това не се е случило преди хиляди години, а едва вчера.


Определено, това е мъж, който е загубил много и е натрупал много огорчение поради тази загуба.

По времето, предшестващо самите игри, Фандрал прекара времето си в стълкновение с Тиранде относно пътя, по който трябва да поемат нощните елфи. Фандрал бе този, който настояваше за създаването на Телдрасил, и който отбягваше благословението на драконите, които някога били упълномощили предшестващото дърво. Той бе арогантен. Все пак, той се биеше във войната съвсем сам. Той знаеше колко голяма е заплахата на Киражите, още преди Бронзовите дракони да я разгадаят от безброй видения за бъдещето. Те бяха тези, които използваха предимството над неговите рани и неговата гордост.

Ксавиус, първият сатир, който бе обречен от Малфюриън да живее под формата на дърво за 10 000 години след Разцеплението на света, видя слабостите на Стагхелм и реши да ги използва като начин, по който може да ги насочи точно към Малфюриън. Той използваше своята магия да загнезди идеята в ума на Стагхелм, че посредством някои действия, Валстаан, неговият син, може да бъде върнат обратно. Всичко това включваше големи количества от Мороугрейн да отрови Малфюриън, да го закове в покварата на Изумрудения кошмар, където Ксавиус да го измъчва в свободното си време. Това включваше и присадка върху дървото Телдрасил, която изложи нощните елфи на покварата на един от най-древните слуги на Сарджерас в Азерот.

По време на събитията в романа „Стормрейдж”, Малфюриън се освободи и се изправи срещу Стагхелм на демоничната присадка, за която Стагхелм вярваше, че представлява неговият собствен син, прероден. За да може да спре покварата на дървото, Малфюриън бе принуден да унищожи Ксавиус и присадката. Стагхелм, обаче, бе принуден да преживее отново смъртта на едничкия си син. Докато гледаше Малфюриън да убива Валстаан, това съсипа психиката на Стагхелм и той бе изпратен в пещерите, където някога Илидан е бил затворен в продължение на години.

От там, по време на атаката на Рагнарос върху Хайжал, Стагхелм трябваше да бъде преместен към по-охранявана зона в Муунглейд. Зелената драконка Алисра бе натоварена със задачата по преместването му. Вместо това тя се предаде на Рагнарос, който предложи на Стагхелм шанс да си отмъсти на тези, които съгрешиха срещу него. Срещу драконите, които му отказаха помощ до момента, в който синът му умря. Срещу Нордрасил, който успя, докато проектът на Стагхелм – Телдрасил, се провали. Срещу Малфюриън, който му отне сина за втори път. Това е завладяваща, чувствена история за това как безпристрастието на силите на доброто могат да съсипят добър мъж, и как добър мъж може да се обърне към лошото, независимо от голямата сила на психиката, чрез манипулацията на слабостите на ума. Това е една от историите, които уважавам най-много в митологията на Warcraft!

Аз говорех много за Стагхелм в статия, койято е уж за Трал. Обещавам Ви, че има причина за това. Стагхелм има много история и сюжет зад гърба си. Повече история от повечето други герои, които са представени в WoW. Повече дори от герои, представени в предходните стратегически игри. Той е много добре написан герой, добре разработен. Играчът знае срещу какво е бил Стагхелм, кого мрази той и на кого служи. Всичко това доведе до превръщането на Стагхелм в майордомо на Рагнарос и в рейд бос във Firelands по време на Cataclysm – и то по начин, който беше смислен, доколкото смислен може да бъде свят с дракони и огромни хуманоидни мравки, които се бият с елфи.

Което ни връща обратно към куеста Elemental Bonds. Един от централните моменти в пач 4.2, Rage of the Firelands, този куест служеше като показването на Стагхелм като злодей. Там бяха Малфюриън и четирите драконови аспекта, обединени, за да възстановят Световното дърво. Там бяха петте най-омразни врагове на Стагхелм. Омразата на Стагхелм зрее в продължение на хилядолетия. Малфюриън се готвеше да поведе атака в сърцето на Firelands, и накрая да унищожи Рагнарос, новия господар на Стагхелм.  Не само Стагхелм мрази Малфюриън, но Малфюриън е настояща заплаха към новия господар на Стагхелм. Две причини за едно отмъщение, което в такъв случай е винаги добър ход.  Имайки предвид историята на Стагхелм, обстоятелствата, и неговата новооткрита сила, той проваля ритуала. Неговите петте най-омразни врагове, обезумели и уязвими. Какво прави той? Той атакува Трал.

Моля?

Една история, която Близард готвят в рамките на седем години в реалния живот, и простираща се хиляди години в играта, и те я съсипват само, за да покажат колко е готин Трал! Ето как Трал е станал деструктивен и опасен за постройката на историята на играта. Трал се намесва в истории, които не го касаят, и съсипва техните завършеци. Героите трябва да се променят на 180 градуса, за да се преклонят на изключителния Го’ел.

Има термин за герои като този. Такива герои се наричат Мери Сю-та (Mary Sues). Такива герои биват охулвани за това, че са разрушителна сила в сюжета. Често те съществуват като авторови вложки. Начин за писателя да вложи своята собствена история косвено през такъв герой. Това не винаги стои точно по този начин, но в общи линии такива герои нямат дълбочина. По принцип това е добре за периферни герои, които не влияят върху историята. Но когато става въпрос за главен герой, като се има предвид колко много време читателят или играчът прекарва с такъв герой, той трябва да изглежда достоверен. Познанието води до презрение. Колкото повече време прекарваш с герой, толкова повече малките недостатъци в историята те дразнят. Беше хубаво, когато във Vanilla WoW Зеленият Исус стоеше на трона в Оргримар и не се намесваше, защото тогава историята беше центрирана върху играча, и като такъв, той се вписваше с персонажа, игран от играча, доста добре.

Но в рамките на експанжъните Близард се откъсна от идеята историята да бъде центрирана върху играчите и техните герои. Те трябваше да постъпят по този начин, защото такъв свят бе статичен, и ако Болвар ме посрещнеше като човек, който е свалил маската на Ониксия, когато всъщност аз не съм го направил в играта, това би бил шокиращ нейн недостатък. Затова в експанжъните играчите вече не бяха „двигателната сила на играта”, а те се превърнаха в някакъв по-абстрактен идеал. Те са „приключенци”. Те са винаги там, но никога не са причина за ставането на големите събития, защото ако ти никога не си правил даден куест, дънджън, рейд, някой друг го е направил вече и за да държиш играта в рамките на продължително последование би изисквало тези „висящи краища” да бъдат завързани по някакъв начин. Близард избра не играчите, а NPC-тата да бъдат двигател на играта. Илидан бе победен от Майев и Акама с помощта на „приключенци”. КилДжейдън бе изгонен от Калекгос и Анвеена с помощта на „приключенци”. Това продължи с Крал Лич, победен от Тирион Фордринг, и Близард в опитите си да доведе до кохезивен разказ доведоха до добавяне на информация обратно във фоновата история, към рейдовете на Vanilla. Вариан бе този, който уби Ониксия, а Дарион Могрейн щумруваше Накс. Играчите изпаднаха до нивото на екстри в история, която някога беше за тях.

Това само по себе си не е лошо нещо. Проблемите излязоха на преден план с Трал в Катаклизъм, защото Трал е изключително зле написан герой. Трал вече е развален. Тежестта на провалите на писателите го съсипа като персонаж и той вече не може да бъде поправен. Той е вплетен толкова плътно в същността на играта, че дискретен реткон (добавяне или променяне на информация във фундаменталната история) е невъзможен. Опитите да бъде продължена историята на Трал ще има пагубни последици за сюжета на WoW, и опитите да бъде реткон-ната бъркотията, която е публикувана до този момент, ще бъде най-разрушителният реткон в митологията на Warcraft. Дойде времето да кажем чао на Трал. Времето всъщност е дошло отдавна, но по-добре късно, отколкото никога. Пенсионирайте го в Награнд да отглежда малките си деца с зелен и кафяв цвят. Убийте го. Не ми пука. Но спрете да го налагате в историята.

Jump Event

EVOWOW Jump Event


Jump Event

Здравейте!

Както вече някои от вас знаят, от време на време в EVOWOW Server се организират евенти, които представляват събития извън нормалната игра в сървърът.

Събитието ще трае една седмица, като започне от сряда 18 април 2012г. и ще завърши във вторник 24 април 2012 г.
Състезанието ще започва всяка вечер в 20.00 ч. и ще завършва в 21.00 ч. до входа на Booty Bay.

В този евент няма да участва гиър-а или бойните Ви умения, а уменията Ви ловко да управлявате героят си.

В какво се състои задачата:
Ще Ви се наложи да скачате като луди от блокче на блокче, от летва на летва, от платформа на платформа, да се изкачвате по стълби, да отговаряте на въпроси свързани с играта и др.
В края на състезанието ще има NPC от което ще можете да си вземете наградата.

А да какви са наградите:
Поради възможните два пътя до наградата има два вида награди.

Аmani War Bear + Wind Rider Cub + 1000 Gold
или
Sea Turtle + Silver Pig Coin + 1000 Gold

Надявам се няма да участвате само заради наградите, а и заради самото забавление, което предстои.
Забележки: Докато трае евента ( една седмица ) сървърът ще бъде с PVE флагове.

Цялото събитие ще бъде наблюдавано от екипа, така че не си помисляйте да мамите по какъвто и да било начин. Надявам се да не се налага да санкционираме някого.

Специални благодарности към untaught за предложението, организацията и изработването на евента.

Успех на всички!

Обсадата на Оргримар

Пътна карта към провал


Обсадата на Оргримар

...или обратната страна на медала

На 19 март Близард премахна информационната забрана, която тегнеше над новия експанжън на World of Warcraft: Mists of Pandaria. Една от големите новини бе, че последният пач на експанжъна ще включва raid в самата столица на Ордата : и той ще се казва „Обсадата на Оргримар” (Siege of Orgrimmar). И докато много от играчите бяха щастливи, че това е добро развитие на историята, други останаха крайно скептични. Защото – хайде да бъдем откровени. Винаги ще има критици. Винаги ще има хора, които са недоволни от това, което Blizzard прави, защото в една голяма общност ти не можеш да задоволиш всеки един човек. Но независимо, че винаги ще има недоволни, в същото време не означава, че страховете на хората трябва да бъдат пренебрегнати. Има страхове, които са напълно основателни : че Mists of Pandaria може да повтори грешките на миналото.

От информацията, с която разполагаме до момента, става ясно, че Гарош Хелскрийм най-вероятно ще попадне под влиянието на мистериозна раса, наречена Ша. Тези същества придобиват сила от негативните емоции, като например съмнението, и използват тази сила, за да покваряват другите около тях. В края на краищата Гарош ще прекрачи някакъв праг, може би разрушаването на Терамор, може би нещо по-близо до собствения му дом – като например убийството на Варок Саурфанг ... това нещо ще убеди Трал, че е време да премахне Гарош от трона. Това е историята на raid-а откъм страната на Ордата, а пък откъм страната на Алианса ще стане най-накрая ясно, че се намират във война. Има доста проблеми с историята, разказана по този начин, но най-важни са тези относно това как точно историята ще бъде разказана и какви ще са последствията.

Например някои от играчите на Ордата се притесняват (от относително невероятния сценарии), че ако крал Вариан Рин е в състояние да размаже вратите на Оргримар и да обезглави лидера, тогава тази нация (на орките) е заплашена  от това да потъне в историята. Възможно е територията на Ордата да бъде анексирана към Алианса, за да се даде възможност в следващия експанжън да се групират едновременно играчи от Алианса и Ордата и да играят заедно. Докато подобно развитие на сюжета е невероятно, тук става въпрос за един много първичен страх да не загубим идентичността си в играта, нашата принадлежност.

Другият, многократно по-вероятен сценарий е следният: играчите на Алианса се притесняват, че Mists of Pandaria ще бъде повторение на втората част от експанжъна Cataclysm, в който от гледна точка на историята няма нищо повече от „Спаси Трал от собствения му гняв” и „Помогни на Трал да се превърне в пазач на Земята!” ... по този начин в Cataclysm играчите на Алианса се чудеха защо изобщо трябва да помагат на кръвния си враг... Но ако в Mists of Pandaria новият raid Siege of Orgrimmar се превърне в нещо като „Помогни на Трал да победи Гарош”, това ще се окаже пирон в ковчега на  Алианса – Алиансът ще се превърне окончателно в скучна фракция, която съществува само, за да помага на Зеления Исус (Трал) да се извиси към по-голяма слава и почит. Това е изключително деморализираща възможност.

Тази възможност почти напълно се потвърди, когато Machinima Realm публикува видео с интервю с Ален Брак, продуцент в WoW, който категорично потвърди, че играчите ще се борят да възстановят Трал като боен вожд на Ордата.  Също така през 2010 година един играч улови Крис Метцен и Алекс Афрасиаби в грешка по отношение на историята на Warcraft - по-късно този играч бе признат за герой, цялата Бета на Cataclysm бе променена заради въпросната грешка ... а човекът, спасил играта от гаф по отношение на историята, получил възможност да разговаря с Метцен относно Mists of Pandaria. Точните думи на Метцен били : „Гарош е лошо момче и Трал ще трябва да го понапляска”.

Стига, пак ли тоя Трал? Цялата история на играта в този експанжън, това, което се готви от Burning Crusade насам, отново ще доведе до кулминация с Трал. Хората не харесаха това в Cataclysm, когато Трал беше привидно неутрален. Бихме могли да кажем, че тук не става въпрос за фаворитизъм на Близард от страна на Ордата или Алианса – защото както от страна на Алианса, така и от страна на Ордата важни сюжетни линии са били пожертвани в името на Великата Слава на Трал  (Го’ел)... Забележете само : разказът за Фандрал Стагхелм, смъртта на Кейрн, неприязънта на Вол’жин, вината на Саурфанг, Ашенвейл, Таражо, завръщането на крал Вариан Рин, унищожението на Терамор, сечта над Оргримар, цялата война между Алианса и Ордата – нищо от това изброено няма стойност извън развитието на историята по начин, който ще позволи на Трал да бъде обрисуван като Месията, Умиротворителя ... и всичко това се добавя към следните му качества: Световен Шаман, Аспект на Земята, Някогашния и Бъдеш Боен Вожд.

Близард вървят на ръба на бръснача и дори нямат добра причина да го правят. Разбира се, авторите на Children of Wrath имат идея как предстоящият експанжън да бъде спасен.

Първата стъпка е да бъде премахнат Трал изцяло от историята. Или ще трябва той да бъде натоварен на автобус и да поеме към Награнд, където да гледа детето си с неясно-странен цвят на кожата, или пък Гарош може да го убие, за да се даде възможност на играчите на Ордата да възстанат срещу Гарош.

Но каквото и да става занапред, Трал не бива да бъде върнат като боен вожд, сякаш нищо не се е случило. Ако Трал бъде набързо възстановен като Боен вожд, цялата история на играта губи смисъл, защото тя съществува само да се върне Трал като Зеления Исус, като умиротворителя. Войната между Алианса и Ордата би загубила смисъл, просто защото до този момент е ставало въпрос за „Ордата на Гарош”, а не за истинската Орда, която принадлежи само на Трал. И така ще бъде подкопан всеки анализ за това на какво се основава Ордата.


Интервю с Крис Метцен за Гарош, Вариан и др.

На последното прес-събитие, което бе проведено между 12-ти и 16-ти март от Близард, и което включваше актуални новини от новия експанжън на World of Warcraft: Mists of Pandaria, огромен шок предизвика обявяването на новината, че следващият злодей в играта се казва Гарош Хелскрийм, настоящ боен вожд на Ордата...

Нещо повече – големият raid в експанжъна ще се казва Siege of Orgrimmar – и както името подсказва, ще включва атака от страна на Алианса в Оргримар (които вероятно силно ще пострадат от предстоящото разрушаване на човешкото кралство Терамор), а заедно с Алианса ще присъстват и герои от Ордата – всички тези, които бяха недоволни от управлението на Гарош. А те са много – Немъртвите на Силванас не харесваха неговата намеса в техните дела (макар че самите Немъртви са също отрицателни персонажи в голяма степен и рано или късно също ще трябва да се сблъскаме с тях). Недоволни бяха и таурените, защото Гарош Хелскрийм бе този, който, макар и донякъде неволно, уби любимия им лидер Кейрн Блъдхуф. Не на последно място – недоволни останаха троловете. Техният лидер Вол’жин каза директно: „Ти не си моят боен вожд, аз няма да допусна Ордата да бъде унищожена заради твоята жажда за война”...

Така изглежда, че както Алиансът, така и отделни членове на Ордата имат основателни причини да елиминират Гарош и да сложат край на унищожителния конфликт между Алианса и Ордата... Представям Ви интервюто на WoW Insider с Крис Метцен от Близард. Интервюто е великолепно и разкрива част от грандиозния план на Близард да изведе на преден план победоносен Алианс. За съжаление обаче Метцен не спомена кой ще замени Гарош, след като бъде детрониран. Трябва да има и елемент на изненада, иначе няма да ни е интересно да играем Mists of Pandaria. Кой ще бъде новият боен вожд на Ордата и кой ще поеме отново контролът на Оргримар? Ще се върне ли любимият на всички Трал?

Ето интервюто:

WoW Insider: Голямата новина, която наистина ме порази в самото начало беше историята за Гарош, защото всичко това изглежда толкова смело. Имахте ли дългосрочен план да направите това с историята на Гарош, или просто изглеждаше правилното нещо за този специфичен експанжън?

Метцен: Относно оставането на Гарош като боен вожд... ние винаги предвиждахме неговото владичество да бъде ... кратко. Като повдигнахте вниманието върху този въпрос, вие знаете, Алекс Афрасиаби създаде този герой за Outland, да се шляе в Гарадар, и този герой бе създаден по изключително умел начин. Аз просто си казах : "Уоу, този герой наистина кефи! Нека да бъде разработен занапред, нека да се развива!" Ние винаги знаехме, че ще го направим боен вожд, но че неговото владичество ще е краткосрочно. Това не е подходящата Орда за него. Това, което ме забавлява изключително тези дни, е че когато говорехме за това през последните няколко дни и когато изплюхме пред хората (че ще бъде raid бос), хората говореха: "Ка-акво-о-о? Не може току-тъй да се отървете от Гарош! Ние го обичаме!". Сравнете това със ситуацията отпреди две години (когато Гарош бе представен като боен вожд): "Какво по дяволите си мислите в Близард? Този персонаж (Гарош) е глупав! Вие унищожихте моята Орда! Вие унищожихте всичко! С какво сте се напушили там?" Така че беше много смешно да видим играчи, които преминаха през абсолютна омраза към момент, в който са разгневени за неговото премахване. Ние просто променяме художествения свят, знаете ли? Ние просто превъртаме историята. Ние си казахме: „Това е добро нещо за франчайза. В началото няма да бъде гладко, но ще е забавно”.

Вземате едно от стабилните неща за Ордата в играта – оркът Трал – и го премахваме – и просто наблюдаваш какво става отстрани! Това беше много забавно... предполагам, че беше виртуален социален експеримент да видим как ще реагират хората, но в същото време това беше и една история, която искахме да разкажем! Вие много добре знаете, че този пич никога не беше предвиден да бъде вечно боен вожд. И просто да видите промяната от абсолютна омраза към: „Какво? Ние всъщност харесваме този пич!”, самият този факт показва много за обществото на WoW, като, аз знам, че хората не винаги четат текстовете на куестовете, или историята на играта. Но играта има дълбока история и когато има нещо, което продължава напред, аз харесвам, когато има много играчи, които се чувстват обвързани с това какво става напред. И аз обичам факта, че осем години по-късно, хората продължават да се чувстват обвързани.

Така че да, винаги сме имали план за Гарош и неговото владичество като боен вожд, и какво става след това е наистина, наистина интересно. Предполагам, че не мога да Ви разкажа все още, но предполагам, че в крайна сметка не знаех, че точно в този експанжън ще се случи – залагах, че ще се случи в следващия – но – колкото повече навлизахме в Пандария и балансирахме темите и решавахме накъде всички (т.е. Алиансът и Ордата) ще се запътят, а пък пандарените бяха всъщност в кръстосан огън, точно тази тема започна да изисква да изплува в преден план и ние разработихме художествения свят за този експанжън. И ние почнахме да мислим – какъв ще бъде окончателният му израз? Ние не разполагаме с Black Temple, Пандария си има свои собствени мега-евенти, които са задоволителни, но те са много самостоятелни – това е проблемът на Пандария. И така, какво щеше да предадем? Какво беше дивото, разтърсващо заключение?

И отново, ставаше въпрос за проблем на Алианса и Ордата. И някой – не си спомням кого точно – а бих искал, защото искам да му дам медал за това, го изплю на събранието и ние възклихнахме : „По дяволите, това е най-откачената идея!” Това е война с високи залози! Тук не става въпрос просто да си седим на задниците и да си казваме : „Емммм, какво бихте казали за нов континент? За извънземни от планетата Х или т.н?” Ние направихме това в Burning Crusade. Вие знаете какво имам предвид, това е нещо радикално, силно емоционално. Става въпрос за град, който обичаме!!!

WoW Insider: Да, но градът в този момент е на Гарош. Като погледнете към стария Оргримар и виждате дървените постройки и пръчките и...

Метцен: Изглежда почти старомоден, нали?

WoW Insider: Да, и този почти ... пасторален изглед, в сравнение с новия изглед, става въпрос червеното и черно желязо на новия...

Метцен: Бойна машина!!! Да, аз си спомням кога направихме това – ние взехме художествения шаблон от Borean Tundra и аз бях като: „Йеее, харесва ми! Нека да направим такова нещо навсякъде!” Така че да, радвам се, че променихме посоката бързо и се озовахме в ситуация „това е истината на историята”. Тук не става въпрос за Пандария, и аз се надявам, че това няма да се възприеме като че ли не действаме страстно относно Пандария и събитията, които стават там. Но тя е просто фронт, и събитията, които ни се разкриват там, и начинът, по който се появява като кресчендо, то води директно до полудяването на Алианса и Ордата, като например нещата, които намираме, като истината, която намираме, всичко това пресилва нещата геополитически. Има сила и мощ там, която не трябва да попадне в, така да се каже, ръцете на някои хора. Предполагам, че забравих какъв беше оригиналният въпрос.

WoW Insider:  Но аз съм сигурен, че ти го отговори! Беше нещо от сорта на ... това дълга игра ли беше?

Метцен: Да, такава беше. WoW като цяло беше дълга игра, много теми и истории, за които знаем, ще определят франчайза с течение на времето. Как точно те се актуализират в рамките на експанжън, еми, има малко повече сиво пространство. И много зависи как точно се развива дизайнът, как се чувстваме в конкретния момент, как се чувстваме по отношение на Warcraft, дали това е нещото, което искаме да създадем, което искаме да играем. Със сигурност то се повлиява от това, което играем, и понякога намираш къде точно да сложиш тези всеобхватни неща – и къде точно е правилното място.

Wow Insider: Като заговорихме за Алианса, хората са наистина заинтересовани да знаят какво е развитието на историята. Ние вече си имахме Cataclysm, а Cataclysm беше за Трал. Имаше очевидно история за Алианса като фон, и имаме проблеми на Вариан, които се показват – неща, които са в книгите – но с предстоящата книга за Джейна и с Mists of Pandaria, какво могат да очакват играчите на Алианса?

Метцен: Както вече споменахме на Близкона, имаме огромна гигантска куестова поредица, която ще използва преимуществото на сценариите, за които говореха Дейв и Скот днес – сценарии, които допринасят за това ново място между соло куестовете и дънджъните. Ние наричаме тази куестова поредица  Trials of the High King – и се надяваме, че накрая на пътя, който води към портите на Оргримар, крал Вариан наистина ще си намери мястото и ще се превърне в ... вие знаете, когато погледна към миналото на Warcraft и погледна към герои като Утър и Лотар... но аз винаги съм искал Вариан да се превърне като тези герои, знаете ли? Той е малко по-млад, отколкото са те, има упоритост в това дете, което може да се превърне в по-добър крал от своя баща, в по-добър крал, отколкото сме виждали досега.
Ние започнахме да го разработваме като Гарош, така да се каже, обременен. Той е ядосан и притежава този Вълчи облик, и знаете ли нещо за създаването на героя? Ние просто не можем да го създадем като перфектен персонаж, защото не бихме могли да го развием по този начин. Така аз поисках да бъде упорит, да има дълбоки вътрешни проблеми, и в Pandaria с тази поредица от куестове, ще видим той как ще се справи с тях. И в романа Wolfheart, и в кратката история ние вече видяхме да се справя с тях. Ние работим много упорито, за да го разгърнем като персонаж. И общността вижда определени неща, които са видими само в определени времена.

WoW Insider: Хората виждат Вълчия облик у Вариан

Метцен: Да, точно така. И той се държеше като задник, благодарение на дизайна. Но сега е неговото време да сплотява, защото самият свят има поведение на задник, и светът се държи на ръба. И Вариан ще открие този свой облик и ще се превърне в краля, на който всички раси на Алианса ще кажат : „Да, ние ще те следваме до портите на Оргримар и отвъд тях!” Затова аз съм наистина развълнуван по отношение на Вариан и по отношение на Алианса като цяло.

Тук има едно интересно нещо – аз ще продължа да Ви разказвам, независимо, че още не сме създали сблъсъка, така че всичко подлежи на промяна, но бих искал да ви кажа какво имаме предвид под растежа и развитието на персонажа на Вариан и неговата промяна в сърцето, неговата промяна в начина, по който се бие. Всичко, за което става въпрос в този експанжън, е относно защо и как точно се бием, защото ти би могъл да действаш в стила на Гарош, да къртиш и да биеш толкова злостно, че ще „оставиш дупка в  паметта на отделната раса”... Да, ти би могъл да водиш битка по този начин, но в края на краищата ти така предаваш всичко, за което си се борил да опазваш на първо място, което е сърцевината на всичко това.

И ето един начин, по който мога да илюстрирам това: дори и в сблъсъка в Оргримар аз съм помолил момчетата да имат като главна задача – нали си спомняте като отидете в дънджъните и правите странични куестове? ... та един от страничните куестове за Вариан е много специфична: „Пазете децата! Ние не сме дошли тук, за да покорим този народ, ние сме дошли тук, за да сложим края на властването на един пич, който трябва да бъде елиминиран”. Представете си артилерията, представете си войниците – това ще бъде зловещо, но Вариан ще каже: „Ние сме добрите момчета. Ние не сме тук, за да посичаме или да въздаваме отмъщение върху този народ. Те просто са подведени от лош мъж”.

Така че по този начин бих искал дори геймплеят да покаже, че Вариан води различна война от Гарош, спомняйки си за какво точно съществува Алианс. Законното добро. Ние трябва да бъдем супергерои, нали знаете? Дали не сме си загубили част от същността при цялото това пресилване? И аз бих искал играчите да почувстват това пресилване – ние сме тук, за да превърнем света в едно по-добро място. И аз си мисля, че Ордата ще има своя собствена версия за това, вие знаете, ще се спрете и ще се замислите за това, което стана през последните няколко години. И аз мисля, че то ще се разгърне по начин, по който хората не очакват, което ме радва.

Но аз определено си мисля, че ние показваме любов към Алианса. Играчите на Алианса ще са горди, че играят Алианс, когато приключи всичко това.

Очаквайте обновление.

Какво знаем за Пандарените

Настояща информация


Какво знаем за Пандарените

Показани на Близкон 2011, Пандарените ще бъдат представени в най-новия експанжън на World of Warcraft: Mists of Pandaria. Обвити в легенда, пандарените рядко се срещат извън красивия и проспериращ техен свят. Някои пандарени, обхванати от това, което наричаме страст към пътуване, наистина решават да се осмелят да напуснат мъглите на техния свят и да пътуват през Азерот. Това са тези смели пътешественици, които приключенците са имали удоволствието да срещнат в Азерот, като най-известните от тях са легендарните създатели на бира сред пандарените.

Докато мнозина са развълнувани от появата на тази нова раса, други не харесват много цялостната идея. Войната между привържениците и противниците продължава - и е горчива. Фактът, че пандарените ще бъдат първата раса, която ще се играе както от Алианса, така и от Ордата, е допринесъл за продължаването на борбата. Дали публикуването на експанжъна и възможността да играем тази раса ще промени умовете на хората, остава да разберем.

Историята на пандарените в WoW


Расата на пандарените е една от най-старите раси в света на Азерот. Среща се още от преди Голямото Разцепление. Тогава пандарените са били роби на раса, която наричаме Могу. Тъмният период на историята приключва за пандарените с успешно въстание, което комбинира всички усилия на пандарените: дипломатичност, упоритост и уникален боен стил, който не се среща при други раси (бележка: Kung-fu panda… ???)

След Разцеплението на света, докато демони и други мрачни същества заплашвали съществуването на Азерот и Смъртните раси, последният Император на пандарените открива начин, за да предпази земята от опустошение. Като резултат светът на пандарените е обвит от мъгли за 10 000 години. Независимо от добрите намерения, действията на Императора оставят расата смутена и може би неспособна да се възстанови.

Благодарение на собствената си изолация от света и колебливостта да напуснат своята си земя, расата на пандарените се превръща в легенда. Но независимо от страховете, някои пандарени наистина се осмеляват да напуснат мъглите. Тези смели души са единствената връзка на пандарените с останалия свят и единственото доказателство, че расата съществува.

Стартовата зона на пандарените


Докато повечето от пандарените рядко изпитват нужда да пътуват отвъд мъглите, които обкръжават континента им, винаги има такива, които вървят срещу течението. Тези пандарени са обхванати от страст към пътуване, която ги принуждава да изследват и разглеждат света. Тези малцина, които наистина искат да пътуват в света, трябва да потърсят гигантската костенурка Шен-зин Су. Известна още като Бродещия остров, Шен-зин Су пътува през океаните на Азерот и именно от тук играчите на WoW ще започнат своето пътешествие.

След като научат произхода и основите на тази раса, играчите ще прекарат нивата от 1 до 10 тук. До 10-то ниво всички пандарени са неутрални, но както всички хубави неща, и това нещо има край. Тези пандарени, които достигнат 10-то ниво, ще трябва да изоставят неутралния си статут и ще трябва да се съюзят или с Ордата, или с Алианса.

Расови способности и магии


Пандарените, както и всички останали раси, имат уникални способности и магии. Тези способности отразяват цялостната природа и личност на расата и поради този факт расовите способности на пандарените са забавен микс от капризи и полезни неща.

Ето кои са расовите способности и магии:

Epicurean

Epicurean

повишава stat-ползите от храната, която изяжда пандарена, със 100%

Gourmand

Gourmand

15+ към готварските умения

Inner Peace

Inner Peace

Два пъти по-висок експириънс при статус Rested

Bouncy

Bouncy

намалява демиджа при падане от високо с 50%

Quivering Pain

Quaking Palm

Позволява на пандарените да поставят врага си в състояние на сън за 3 секунди.

Възможни Класове

Hunter, Mage, Monk , Priest, Rogue, Shaman, Warrior

Както сами виждате, повечето от класовете ще бъдат достъпни за пандарените. Има само четири класа, които остават недостъпни: Warlock, Druid, Paladin, Death Knight.

Pandaren Racial Mount


За съжаление към момента не знаем много за това какъв ще е маунтът на пандарените. Наскоро беше обявено, че ще има якове, но дали това са расовите маунтове на пандарените, това остава още неизвестно. Сред спекулативните възможности маунтът на пандарена може да е: як, костенурка, дори неща от сорта на китайските дракони.