Дейв Косак

За фаворитизма на Близард към Ордата – официална реакция на разработчика на компанията Дейв Косак

Eдна от нашите най-ранни дизайнерски цели беше да осигурим здравословно съревнование между Алианса и Ордата. Чатът между двете фракции беше забранен, дори и това да нямаше смисъл от гледна точка на сюжета. Цели сървъри са посветени на битката между играчи – PvP. Бетълграундите и куест хъбовете показват забележителна иконография на Алианса и Ордата. Ние искаме да възпитаме у играчите чувство на гордост към фракцията, една истинска идентичност за вашите братя и сестри в битка.

Ние искаме играчите ни да бъдат горди със своите фракции, дори и с цената на личното им достойнство.

Една вечер се прибирах със съпругата си вкъщи след вечеря. Изведнъж тя се надвеси извън прозореца на колата, наду клаксоните и изкрещя: „ЗА ОРДАТА!!!” към едно момче, което седеше вън от ресторанта и носеше блуза с емблема на Ордата. Бедното момченце вероятно забрави, че носи такава блуза. Ние изхвърчахме от мястото сред облак дим от гумите на колата, и аз мисля, че накарахме момчето да се напикае.

Точно затова си говорим ние.

Така че, когато става въпрос за разработката на историята на играта, не е чудно, че  феновете на Алианса и Ордата се сещат за това, което се е случило. Карти и графики на територии, които бяха загубени и спечелени започнаха да се появяват някъде във времето, когато Катаклизмът разтърси света из основи. Саутшор заразен с чума? Базата Таражо изгорена? Не е възможно!
Скрито между мърморенията от страна на двете фракции бе предположението, че Близард трябва да се отнася по еднакъв начин с тях. Има и още едно, по-категорично предположение: Ако една от фракциите губи войната, тогава Близард показва симпатия към нея.

Но дали е така?

Това е див, див, див свят... на Warcraft.

Може би ние наистина проявяваме симпатии. Един бърз преглед на историята показва, че наказваме Алианса с поколения наред. Стормуинд беше съборен от орките в Warcraft 1. Тогава Лордерон падна сред чума в Warcraft 3, а неговите жители бяха превърнати в безмозъчи зомбита. Приятелите от Висшите елфи бяха обкръжени от Немъртвите, техният град беше срутен и източникът на мощ покварен. Оцелелите от Лордерон и земята на елфите намериха утеха в Ордата. Столицата на Гномите е заразена от радиация. Кралството на Джуджетата бе разклатено от ужасна гражданска война. Аз се изненадвам, че все още съществува Алианс.
Но пък от друга страна тези приятели от човешката раса са се отървали леко. Те поне все още имат планета. Планетата на орките беше наводнена с демони, а накрая беше заличена. Почти цялата раса на орките беше отровена от демонична кръв. До края на Warcraft 2 това, което беше останало от расата на орките, беше приковано към един чужд свят, орките седяха победени, измъчени и заключени в контролирани от хората концентрационни лагери.

Радвам се, че нямахме форуми за орките тогава. Представям си гнева!

В интерес на истината историческият преглед на вселената на Warcraft показва война, престъпления, изпитания. Цели империи се срутват, лидерите се покваряват, популации биват изклани, цели цивилизации лежат в руини (и това често става в разцвета на силите им). Warcraft е мрачно място. Попитайте дренеите: ние унищожихме тяхната планета, измъчвахме последните им непокварени дечица за десетки хиляди години. Ние сме определено жестоки. Аз никога не съм се сблъсквал с по-жесток екип от нас.

Мъките и страданията са горивото, което задвижва историята... Но защо трябва да е така?

Ние в Близард често си говорим относно това какво се опитваме да създадем в рамките на художествения свят на Warcraft. Фразата „Героична фракция” често се появява във всичките ни франчайзи. Ние искаме нашите играчи да се чувстват герои.

Но първичният бульон, който създава героите, никога няма вид на дъга – а е смесица от страдание и зло. Героите се появяват в мрак – тогава има нужда от някой, който да осветли пътя.

Нечестният свят е този, който има нужда от герои! За да се създаде ред сред хаоса, да се даде справедливост в името на потиснатите – това е призивът към героите. Трябва ли да се учудваме, че Азерот е нечестен свят? Той е чудовищно нечестен. И ще продължи да е такъв и в бъдеще.

Ние ще ви гарантираме нечестно и неетично отношение  към двете фракции засега и за близко бъдеще. Това ни дава възможност да имаме дългосрочни и богати истории, друга идея, с която експериментираме от Cataclysm насам. Да виждаме фракции, които имат лидери, оплитащи се в техния героизъм и падение е като награда за дългосрочните ни играчи.

Като си говорим за лидери на фракциите, има един момент, в който признавам, че може да се справяме по-добре: да се даде шанс на всеки да взаимодейства с героите си по време на историята. Когато създаваме този свят, аз признавам, че в Близард често изпадаме в капан като си мислим, че нашите герои са всъщност „световни” герои, а не индивидуални лидери на фракциите.

Ето например – събитията в Катаклизъм задвижиха историята на Трал, който стоеше мързеливо в Оргримар от събитията в Warcraft 3 насам. Той трябваше да избира между това да бъде Боен вожд на ордата или да бъде шаман, който спасява света. Той напусна ръководното си място и с ваша помощ той изигра важна роля в слагането на края на терора на Детуинг.

Но имаше цена. Трал трябваше да жертва нещичко.

Ордата премина през продължителна история от времето, когато парцаливите изгнанници-орки стъпиха за пръв път на брега на Калимдор и решиха да създадат своя столица. Немъртвите, които вече не бяха измъчвани от Крал Лич, успяха да укрепят границите си. Таурените успяха да намерят дом. Троловете от клана Даркспиър, които някога бяха заплашени от смърт заради мърлоци (мърлоци!) се събраха и вече имат столица. Кървавите елфи преживяха разрухата на своя дом, надживяха предателството на лидера си и си върнаха Слънчевия кладенец. Ордата определено е във възход!!!

И точно в този момент, когато една от най-великите групи смъртни търси своето самосъзнание, Трал е вън от  играта. Сега мисията на Ордата се определя от Гарош Хелскрийм. Решението на Трал да остави Ордата ръцете на Хелскрийм хвърля Трал в смут.

Ако ти си запалянко на Алианса, аз разбирам защо се чувстваш изхвърлен от историята на Трал. Трал е „тяхното момче” и пътят на Трал през последните години някак си не е „твоят” път, дори и ако неговите грешки са на път да изпратят света в потенциална спирала на смъртта. Достатъчно. Смирете се с Трал до края на Катаклизъм и аз ви обещавам, че ние ще напреднем и с останалите герои – от двете фракции – докато събираме късчетата след края на Катаклизма.

Гарош Хелскрийм има визия за Ордата, визия за един Обединен Калимдор, който може да бъде създаден само върху пепелта на Алианса. Той е далеч по-изобретателен, отколкото неговите врагове осъзнават, и има мрачна убеденост да спечели на всяка цена – дори и с цената на собствения си народ. Тази мрачна убеденост тласка света в хаос.

В средата на тази криза Алиансът ще трябва да се обедини както никога досега. По време на Близкона ние ви обещахме, че ключови герои на Алианса ще имат повече време в центъра по време на Mists of Pandaria и следващите пачове. И искам пак да го повторя. Тези герои на Алианса ще излязат по-силни от всякога, но пътят напред няма да бъде лесен.

Ще трябва да стане по-лошо, преди да стане по-добре. Много по-лошо. Но това е нещо хубаво. Това означава, че ще имаме много повече герои, за да бъде въздадена справедливост в един несправедлив свят. Имаме нужда от Вас да се намесите и да промение облика на света.
... Само не очаквайте неща от сорта на „... и заживели после всички щастливо”. Ние тук не правим такива неща.