(Завръщането на Огнения Легион) Завръщането на Архимонд и бягството към Калимдор

Когато Кел’Тузад вече бил цял, Артас повел Напастта на юг към Даларан. Оттам личът щял да придобие могъщата книга с магии на Медив и да я използва, за да призове Архимонд обратно в този свят. Оттам Архимонд сам щял да даде начало на финалното нахлуване на Легиона. Дори магьосниците от Кирин Тор не могли да предотвратят кражбата на книгата с магии на Медив и скоро след това Кел’Тузад имал всичко от което се нуждаел за да извърши своето заклинание. След десет хиляди години могъщия Архимонд и неговия домакин се изправили още веднъж в света на Азерот. Но Даларан не била тяхната крайна цел. Следвайки заповедите на самия Кил’джейдан, Архимонд и неговите демони последвали Напастта в Калимдор, целейки да унищожат Нордрасил, Дървото на Света.

В центъра на самия хаос, самотен, мистериозен пророк се появил да даде напътствия на смъртните раси. Този пророк се оказал не друг а самия Медив, Последния Пазител, като по чудо завърнал се от Отвъдното за да изкупи своите минали грехове. Медив разказал на Ордата и Алианса за опасностите, пред които щели да се изправят и ги подтикнал да се съюзят. Наситени с омраза от поколения назад, орките и хората не биха се съгласили. Затова Медив бил принуден да отдели внимание на всяка раса поотделно и използвайки пророчества и хитрини успял да ги поведе през морето до легендарния континент Калимдор. Скоро след това орките и хората се срещнали с дълго-скритата цивилизация на Калдореите.

Орките, водени от Трал, срещнали множество пречки през своето пътуване до Пустите земи на Калимдор (The Barrens). Въпреки, че се съюзили с Кеирн Кървавото Копито (Cairne Bloodhoof) и неговите могъщи воини-таурени, много орки започнали да се поддават на демоничната кръвожадност, която ги тровила от години. Дори най-великия лейтенант на Трал, Гром Хелскрийм, предал Ордата, като се отдал на своите примитивни инстинкти. Докато Хелскрийм и неговите верни воини от клана Уорсонг гордо бродили из горите на Ашенвейл, се натъкнали на древните Нощни елфи пазители. Убеден, че орките са се завърнали към своите военни обичаи, полубогът Сенариус се явил, за да ги изтласка от земите на елфите. Но Хелскрийм и неговите орки, завладени от неестествена омраза и ярост успели да убият Сенариус и да покварят древните гори. Накрая Хелскрийм възстановил честта си като помогнал на Трал да победи Манорот, демон лордът, който пръв проклел орките на омраза и ярост със своята кръв. Със смъртта на Манорот, на проклятието над орките най-накрая бил сложен край.

Докато Медив се опитвал да убеди орките и хората в нуждата от съюз, нощните елфи се сражавали с Легиона по свой собствен потаен начин. Тиранда Уиспъруинд, безсмъртната жрица на нощните елфи, водила отчаяна битка, да предотврати опустошението на горите на Ашенвейл от демоните и немъртвите. Тиранда осъзнала, че се нуцдае от помощ и затова решила да събуди друидите от техния десет-хиляди-годишен сън. Призовавайки своя древен любим, Малфюрион Стормрейдж, Тиранда успяла да подсили защитата и да изтласка легиона назад. С помощта на Малфюрион самата природа се надигнала да надвие Легиона и Напастта.

Търсейки още заспали друиди, Малфюрион се натъкнал на древния затвор, в който бил оковал брат си Илидан. Убедена, че Илидан може да помогне срещу Легиона, Тиранда го освободила. Въпреки, че той наистина им помагал за определено време, накрая избягал, за да преследва своите собствени цели и интереси.

Нощните елфи водили битката с Пламтящия Легион със сурова решителност. Легионът така и не спрял да желае Кладенеца на Вечността, който толкова дълго е бил източник на сила за Дървото на живота и сърцето на кралството на нощните елфи. Ако планираното нападение на Дървото е било успешно, то демоните буквално щели да разкъсат света на части.