(Митос) Войната на Древните

10,000 години преди Warcraft I

Безрасъдното използване на магията от страна на Първородните, изпратило вълни от енергия чрез Кладенеца на Вечността към Великия Мрак. Течащите вълни били почувствани от ужасни умове. Саргерас, Великият Враг на живота, Унищожителят на Светове - усетил вълните и бил привлечен от техния източник. Шпионирайки първичния Азерот и усещайки безкрайната енергия на Кладенеца на Вечността, Саргерас бил завладян от ненаситен глад. Великият тъмен бог на Безименната Пустощ, решил да унищожи младия свят и да си присвои енергията му за себе си.

Саргерас, събрал своя гигантски Огнен Легион и си проправил път към нищо неподозиращия свят на Азерот. Легионът бил съставен от милиони пищящи демони, всички събрани от далечните краища на вселената. Те жадували да завладеят света. Лейтанантите на Саргерас, Архимонд Покварителя и Манорот Унищожителя, подготвяли пъклените слуги за атака.

Кралицата Ажара, надвита от ужасната сила на нейната магия, паднала като жертва пред неотричаемата сила на Саргерас и се съгласила да му даде достъп към света. Даже и нейните Вишеродени слуги се предали пред неизбежната корупция на магият и започнали да боготворят Саргерас. За да покажат своят съюз към Легиона, Вишеродените помогнали на кралицата да отворят огромен, въртящ се портал във дълбините на Кладенецът на Вечността.

След като били направени всички приготовления Саргерас започнал своята катастрофична инвазия над Азерот. Войните демони на Изгарящият Легион нападнали света през Кладенецът на Вечността и започнали унищожаването на спящите градове на нощните елфи. Водени от Архимонд и Манорот Легионите пометели всичко на Калимдор като оставяли саво пепел и мъка след себе си. Демоничните магиосници призовали изгарящия инфернали, които се пирземявали като адски метеори в грациозните кули на храмовете на Калимдор. Група от горящ, кървящи убиици познати като Дуумгардс марширували през полята на Калимдор, избивайки всеки изпречил се на пътя им. Глутница от двиви демонични фелхаунди унищожавали провинциите несрещащи съпротива. Макар че смелите калдорайски войни се втурнали да защитават своят древен дом, те били принудени да отстъпват пред яростната атака на Легиона.

Защита на света паднала на плещите на Марфюрион Стормрейдж. Братът на Стормрейдж, Илидиан, практикувал магията на Вишеродените и бил вбесен от корупцията сред вишата класа. Успял да убеди Илидиан да изостави своята опасна мания, Малфюрион тръгнал да търси Сенариус и да организира защита. Красивата млада свещеничка, Тиранда, се съгласила да придружи братята в името на Елун. Макар че братята Стормрейдж обичали идеалистичната свещеничка, сърцето на Тиранда принадлежало само на Малфюрион. Илидиан се възмущавал от напъпналата любов на брат му към Тиранда, но той знаел, че неговата душевна мъка е нищо сравнение с болката от неговот пристрастяване към магията.

Илидиан, който ставал все по-зависим от силата на магията, се борил да запази контрол над наделяващият глад отново да се прикачи към енергията на Кладенеца. С търпеливата подкрепа на Тиранда, той успял да се увладее и да помогне на брат си да намери полубога. Сенариус, който живеел в свещенните Лунни Поляни в далечната Планина Хиджал, се съгласил да помогне на нощните елфи да намерят древните дракони да помолят за тяхната помощ. Драконите, водени от великият червен левиант, Алекстраза, се съгласили да изпратят свойте могъщи ята да се опърчат срещо демоните и тяхните пъклени господари.

Сенариус, призовавайки духовете на древната гора, събрал армия от древни енти и ги повел срещу Легиона в страховита земна битка. Докато съюзниците на нощните елфи се прибрижавали до храма на Ажара и Кладенецът на Вечността, битката започнала с пълна сила. Въпреки със силата на новооткритите си съюзници, Малфюреон и неговите колеги осъзнали, че Легионът не може да бъде победен само в битка.

Докато титаничната битка се водила около столицата на Ажара, измамената кралица чакала поямата на Саргерас. Лордът на Легионите се подготвял да мине през Кладенецът на Вечносттаи да влезе в разрушеният свят. Докато невъзможно голямата сянка растяла по-голяма и по-близо до бушуващите води на Кладенецът, Ажара събрала най-силните Вишеродени. Единствено като свърже тяхните магически сили и ги фокусира в една магия тогава ще може да бъде създаден портал достатъчно голям за да може Саргерас да мине в света.

Докато битките бушували над полята на Калимдор, един ужасен обрат в събитията се случил. Детайлите били завинаги загубени във времето, но се знае, че Нелтерион, Драконовият Аспект на Земята, се побъркал докато се водила една от критичните битки с Изгалящият Легион. Гой започнал да се разпада като огън и гняв изригвали от тъмното му туловище. Прекръствайки се Детлинг, горящият дракон се обърнал срещу свойте събратя и прогонил петте драконови ята от битката.

Внезапното предателство на Детлинг било толкова унищожително, че петте драконови ята никога не успяли да се съвземат напълно. Ранени и шокирани, Алекстраза и останалите благородни дракони били принудени да изоставят тяхните смъртни съюзници. Малфюрион и неговите последователи, сега безнадеждно превъзхождани, едва успяли да оцелеят свирепата атака на Легиона.

Малфюрион, обеден, че Кладенецът на Вечността е източникът на демоните къв физичният свят, настоявал да бъде унищожен. Неговите другари, знаеки, че Кладенецът е източникът на тяхното безсмъртие, били ужасени при прибързаната идея. Въпреки това Тиранда видяла мъдростта в думите на Малфюрион и затова убедила Сенариус и тяхните съюзници да нападнат храма на Ажара и да намерят начин да затворят Кладенецът веднъж завинаги.